„ОТДАТЬ ТЕБЕ ЛЮБОВЬ?”
Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский (1932-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА ТИ ДАМ ЛИ ЛЮБОВ?
– Любов аз да ти дам ли?
– Дай!
– Тя в кал е...
– В кал да си лежи!
– Да погадая ли?
– Гадай.
– Въпрос ще ти задам...
– Кажи!
– Ще ме приемеш ли?
– О, да!
– Щом викна те...
– Ще долетя!
– Дори в беда ли?
– И в беда!
– Излъжа ли?
– Ще ти простя!
– Щом кажа: „Пей!”...
– Ще пея аз.
– С приятел дружба спри...
– Ще спра!
– За мен убиваш ли?
– Завчас!
– А кажа ли: „Умри!”...
– Ще мра!
– Щом съм в беда?
– Ще те спася!
– При болка?
– Ще търпя така!
– Стена пред нас?
– Ще я скъся!
– А възел?
– Ще го разсека!
– Ако са възли сто?
– И сто!
– Любов ли е?
– Любов до гроб!
– Не искам таз любов!
– Защо?
– Не мога
да обичам роб.
Ударения
ДА ТИ ДАМ ЛИ ЛЮБОВ?
– Любо́в аз да ти да́м ли? – Да́й!
– Тя в ка́л е... – В ка́л да си лежи́!
– Да погада́я ли? – Гада́й.
– Въпро́с ште ти зада́м... – Кажи́!
– Ште ме прие́меш ли? – О, да́!
– Штом ви́кна те... – Ште долетя́!
– Дори́ в беда́ ли? – И в беда́!
– Излъ́жа ли? – Ште ти простя́!
– Штом ка́жа: „Пе́й!”... – Ште пе́я а́з.
– С прия́тел дру́жба спри́... – Ште спра́!
– За ме́н уби́ваш ли? – Завча́с!
– А ка́жа ли: „Умри́!”... – Ште мра́!
– Штом съм в беда́? – Ште те спася́!
– При бо́лка? – Ште търпя́ така́!
– Стена́ пред на́с? – Ште я скъся́!
– А въ́зел? – Ште го разсека́!
– Ако́ са въ́зли сто́? – И сто́!
– Любо́в ли е? – Любо́в до гро́б!
– Не и́скам та́з любо́в! – Зашто́?
– Не мо́га да оби́чам ро́б.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Роберт Рождественский
ОТДАТЬ ТЕБЕ ЛЮБОВЬ?
– Отдать тебе любовь?
– Отдай!
– Она в грязи...
– Отдай в грязи!..
– Я погадать хочу...
– Гадай.
– Еще хочу спросить...
– Спроси!..
– Допустим, постучусь...
– Впущу!
– Допустим, позову...
– Пойду!
– А если там беда?
– В беду!
– А если обману?
– Прощу!
– „Спой!” – прикажу тебе..
– Спою!
– Запри для друга дверь...
– Запру!
– Скажу тебе: убей!..
– Убью!
– Скажу тебе: умри!..
– Умру!
– А если захлебнусь?
– Спасу!
– А если будет боль?
– Стерплю!
– А если вдруг – стена?
– Снесу!
– А если – узел?
– Разрублю!
– А если сто узлов?
– И сто!..
– Любовь тебе отдать?
– Любовь!..
– Не будет этого!
– За что?!
– За то, что
не люблю рабов.
1969 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Роберт Рождественски (Роберт Станиславович Петкевич/ Иванович Рождественский) е роден на 20 юни 1932 г. в с. Косиха, Алтайския край. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Омская правда” през 1941 г., а първото му по-цялостно поетично представяне е в сп. „На рубеже” през 1950 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1956 г.). Пише стихотворения и песни за филми, превежда поезия на творци от славянските страни, води телевизионни поредици. Песни по стихове на Рождественски са пели всички известни руски изпълнители и актьори като Йосиф Кобзон, Муслим Магомаев, Андрей Миронов, Едита Пиеха, Лев Лешченко, Людмила Гурченко, Мая Кристалинская, София Ротару и мн. др. Автор е на стихосбирките „Флаги весны” (1955 г.), „Моя любовь” (1955 г.), „Испытание” (1956 г.), „Дрейфующий проспект” (1959 г.), „Реквием” (1961 г.), „Ровеснику” (1962 г.), „Необитаемые острова” (1962 г.), „Письмо в тридцатый век” (1963 г.), „Радиус действия” (1965 г.), „Поэма о разных точках зрения” (1967 г.), „Поэма о любви” (1968 г.), „Посвящение” (1969 г.), „Всерьез” (1970 г.), „За двадцать лет” (1973 г.), „Голос города”, „Семь поэм”, „Выбор”, „Стихи, баллады, песни”, „Друзьям”, „Возраст”, „Это время”, „Семидесятые” (през 80-те години), „До твоего прихода” (1976 г.), „210 шагов” (1978 г.), „Ожидание” (1982 г.), „Бессонница” (1991 г.), „Алешкины мысли” (1991 г.), „Пересечение” (1992 г.), на книги с публицистика като „Сын Веры” (1966 г.), „И не кончается земля” (1971 г.) и др. Председател е на комисиите по литературното наследство на Осип Манделщам, Марина Цветаева и Владимир Висоцки. Носител е на Държавна награда на СССР (1979 г.). Умира на 19 август 1994 г. в Москва.